Бившият премиер Тереза Мей претърпя многократни унижения, след като парламентът отхвърли споразумението й за Брекзит с ЕС. Борис Джонсън едва ли се е справил по-добре. Въпреки че заяви, че „по-скоро би бил мъртъв в канавката“, отколкото да поиска ново удължаване на Брекзит, миналата седмица Джонсън, все още много жив, беше принуден да поиска от Брюксел точно това. Продължаващите театрални прояви на Джонсън повдигат по-дълбок въпрос. Как Брекзит се обърка? Накратко, Великобритания претърпя катастрофален провал, що се отнася до нейния имидж.
Какво да правя, нищо не правя
От самото начало Брекзит беше измъчван от пълна липса на планиране. Бившият премиер Дейвид Камерън, който се съгласи на референдума, за да угоди на съюзниците си против ЕС, никога не е вярвал, че той може да успее. Всъщност Камерън дори нареди на Министерството на външните работи да не подготвя непредвидени обстоятелства, в случай че тази нация реши да напусне ЕС.
По време на кампанията беше обърнато изключително малко внимание на логистиката на това как Великобритания ще се отдели от Европа. Вместо това лидерите на „Напуснете“ отправиха емоционални призиви за имигрантите и преувеличени твърдения относно бъдещото финансиране на здравеопазването. Вместо да се подготвят за твърди политически решения, тези лидери се вкопчиха в мъглява и наивна визия за Брекзит.
Въпреки всички приказки за „по-добра сделка“ за Великобритания, лидерите очевидно са забравили, че Европа има всички стимули да завие винтовете на Обединеното Кралство. Европа също ще поиска от Великобритания да изпълни съществуващите си ангажименти към ЕС. Розовата картина, която кампанията за напускане нарисува, рязко контрастираше с трудната ситуация, която британските преговарящи изпитаха в Брюксел. Не само нереалистичните очаквания създадоха пропаст в доверието на Британската общественост, но липсата на планиране създаде политически разделения, които отслабиха Британската преговорна позиция. Вместо предварително да формулира ясен план за излизане, Британското правителство изглежда импровизира най-важните си решения.
Още една година на преговори
Договарянето на сложен набор от икономически и правни договорености между Великобритания и Европа не може да бъде лесно. Въпреки това, ръководството на Великобритания направи процеса значително по-труден. Голяма част от сегашната задънена улица произтича от две катастрофални решения през 2017 г Първото от тях беше решението за задействане на член 50 и започване на двугодишното обратно броене за напускане на ЕС. Когато сделката за Брекзит се оказа по-спорна от очакваното, Великобритания беше принудена да се бори да спази този самоналожен краен срок. След това, осъзнавайки невъзможността да се постигне сделка навреме, правителството на Тереза Мей трябваше да отиде два пъти в Брюксел, за да поиска удължаване. Сега Джонсън поиска трето удължаване, което още повече накърни доверието в Британското ръководство.
Втората грешка на правителството на Мей беше свикването на предсрочни избори през юни 2017 г. Надявайки се да укрепят позициите си, управляващите консерватори очакваха да увеличат парламентарното си мнозинство. Вместо това гласуването им се отрази обратно и те бяха принудени да влязат в коалиция със Северноирландската DUP, за да запазят властта. Обвързани със своя малцинствен коалиционен партньор, консерваторите загубиха контрол над Брекзит. Вместо да могат да преговарят за „консервативна“ сделка за Брекзит, те се нуждаеха от сделка, която да удовлетвори и DUP. Някои консерватори се противопоставиха на някои аспекти на сделката, одобрена от DUP, което уби усилията на Мей да постигне Брекзит и изостри неприятните разделения в Консервативната партия.
Няма добро решение
Британските лидери влошиха и без това предизвикателната ситуация, като загубиха доверието на своя народ. Преди гласуването хиперболичната и понякога откровено насилствена реторика на активистите увеличи националната поляризация. След гласуването дезорганизацията на правителството и очевидната неподготвеност за Брекзит допълнително подкопа доверието на електората. Продължаващото зрелище от заплахи и ултиматуми изглежда вероятно ще отчужди още повече хората.
Вместо да води, ръководството прибягна до политически игри. Особено забележителен беше опитът на Борис Джонсън да спре парламента за няколко седмици, за да ограничи възможността им да преразгледат последната сделка за Брекзит. Джонсън не само успя да предизвика гняв в целия политически спектър, но също така беше порицан от Върховния съд на Великобритания. Парламентът отговори с ескалация, налагайки изискване Великобритания да не може да напусне ЕС без сделка. Дисфункционалната политика вреди на Британските институции у дома и на репутацията й в чужбина.
В крайна сметка провалите на ръководството сведоха Британската политика до фарс, а Брекзит – до главоболие.