Икономическата криза е неблагоприятно икономическо явление. По време на икономическа криза цените на инвестиционните активи падат рязко, компаниите и потребителите не са в състояние да плащат дълговете си, а финансовите институции изпитват недостиг. Как се държат пазарите по време на икономическа криза и възможно ли е „кризисното инвестиране“?
Икономическа криза
Икономическата криза често идва с паника, тъй като инвеститорите продават активите си и теглят пари от спестовните си сметки от страх, че стойността им ще намалее, ако останат недокоснати.
Кризата може да засегне само финансовите институции или цялата икономика, регионалната икономика или световната икономика. Оставено без контрол може да доведе до рецесия. Дори ако се предприемат определени стъпки за предотвратяване на кризата, те може да не работят по предназначение, така че няма идеални решения, които да спрат настъпването на икономическата криза.
Криза на световната икономика
Финансовата криза може да има много причини. Например, това може да се случи поради надценяване на институции или активи и да ескалира от нерационални действия на инвеститорите.
Един от факторите, които насърчават подобно поведение, са спекулативните балони. Спекулационен балон възниква, когато търсенето на определена инвестиция се повиши и цените на активите са по-високи, отколкото предполага тяхната обективна стойност. Без реални активи, които да поддържат високите цени, цените на акциите не могат да се задържат и целите пазари ги коригират до разумно ниво. Това се случва в широк набор от активи, инвеститорите изтеглят парите си от несигурни пазари, което допълнително ги дестабилизира. Ето как дестабилизираните пазари допринасят за кризата.
Високото ниво на безработица може да бъде и резултат от предстояща икономическа криза или една от причините за нея. Икономическа криза може да възникне и когато високите лихвени проценти, банковите заеми и спадът в разходите на клиентите карат компаниите да уволняват работници, за да оцелеят в забавянето на икономиката. Това се превръща в низходяща спирала, тъй като безработните потребители не харчат пари, което води до по-ниски приходи на компанията и допълнително намаляване на броя на служителите. Нарастващата безработица може да се наблюдава и когато компаниите изнасят работата в други страни. Този тип безработица е постоянна и може да доведе до по-продължителна икономическа нестабилност.
Криза, причинена от природно бедствие, може да предизвика и икономическа криза. Урагани, наводнения, суши и епидемии могат да повлияят на цените, които плащаме за храна в магазините. Повишаването на цените на храните може да повлияе на навиците на потребителите и да започне низходящ цикъл, който намалява приходите на компаниите и причинява безработица.
Случаи на икономическа криза
Икономиките на повечето страни по света са преживели криза поне веднъж. Предоставяме Ви примери за най-големите и най-скорошни кризи:
- Пазарният срив от 1929 г. Сривът, който започна на 24.10.1929 г., предизвика срив в цените след период на луди спекулации и заеми за закупуване на акции. Това доведе до Голямата депресия, последиците от която можеха да се усетят по целия свят за няколко години. Една от причините за този срив беше критичното свръхпредлагане на култури, което доведе до внезапен спад на цените. В резултат на тази криза бяха въведени много нови регулации и инструменти за управление на пазара.
- Азиатската криза 1997-1998 г. Кризата започна през юли 1997 г., заедно с ликвидирането на Тайландския бат. Тъй като нямаше чужда валута, Тайландското правителство беше принудено да се откаже от връзките с американския долар. Резултатът беше масивна девалвация, която се разпространи в по-голямата част от Източна Азия, удряйки Япония, и нарастването на съотношението дълг към БВП в Тайланд. Тази криза доведе до създаването на по-добри финансови регулации.
- Световната финансова криза от 2007-2008 г. Тази финансова криза беше най-голямата икономическа катастрофа след Голямата Депресия през 1929 г. Започна с ипотечната криза през 2007 г. и се превърна в глобална банкова криза заедно с падането на банката Lehman Brothers през септември 2008 г. Бяха използвани големи спасителни пакети и други средства, за да се спре разпространението на щетите и световната икономика навлезе в рецесия.
Глобалната криза срещу инвеститорите
Инвеститорите обикновено не действат в съответствие с традиционната финансова теория, според която всеки действа рационално, за да максимизира печалбите си. Хората често действат нерационално и оставят емоциите си да надделеят над тях, особено по време на криза.
Психологически изследвания показват, че хората, освен че са по-малко податливи на риск, са и по-неохотни да понасят загуби. Това означава, че хората са по-склонни да страдат емоционално поради загуба, отколкото да изпитват удоволствие от печалбата. Това от своя страна води до факта, че веднага щом загубата стане вероятна, те започват да вземат по-малко пресметнати решения и склонността им да поемат рискове се задълбочава. За съжаление, поемането на твърде голям риск с цел избягване на загуби обикновено само увеличава загубата.
Тези емоционални пристрастия могат да останат дори след края на кризата. В проучвания 93% от милениалите казват, че вярват по-малко на пазара и инвестициите си. Заради кризата младите хора не се появяват на борсите, тъй като те им напомнят за загубите, понесени от икономическата криза.
Възможно ли е умишлено предизвикване на криза?
Причиняването на криза е напълно възможно. Има доказателство, че изкуствено създаденият шум върху криптовалутите е довел до покачването на спекулативния балон през 2017 г., което е довело до спукването на балона през Декември 2017 г., сривайки цялата тази част от пазара за близо 2 години.
На теория също е възможно да се създаде такава криза с други активи. Азиатската криза, която споменахме преди, беше причинена от втечняването на Тайландската криптовалута, което доведе до рецесия в целия регион, която продължи една година. Исторически погледнато, прекомерната емисия на пари е причинила хиперинфлация във Ваймарската Република през 1919-1923 г., което е причинило спада на реалните заплати и търсенето.
Известно е, че е възможно да се предизвика природно бедствие, както станахме свидетели в случая с големия глад в Украйна (1932-1933 г.). Природно бедствие с подходящо голям обхват би могло да причини дългосрочна глобална криза.
Криза…кой печели от нея?
Докато повечето инвеститори се паникьосват и цените на активите рязко падат, някои може да видят ниските цени като възможност за покупка. Много често страхът кара цените на активите да паднат далеч под основната им стойност, възнаграждавайки търпеливите инвеститори, които биха позволили цените да се върнат до очакваното ниво. Печалбата от инвестирането по време на криза изисква дисциплина, търпение и, разбира се, подходящ капитал.
Доскоро фондовият пазар беше в средата на 6-годишен бичи пазар след масивната рецесия. Тези, които не изпаднаха в паника, отбелязаха, че не само стойността на инвестиционния им портфейл се е подобрила, но и че са направили значителни печалби. Фондовият пазар не е единственият начин за инвестиране по време на криза. Голямата рецесия доведе и до спад на цените на недвижимите имоти в резултат на спукването на балона на пазара на имоти. Хората, инвестиращи в недвижими имоти, успяха да получат ценни активи на цена, която беше значително по-ниска от обичайната и в резултат на това успяха да се насладят на атрактивни печалби, след като пазарът на недвижими имоти се стабилизира